# За тичачите и турягите

- Link: https://hillseason.com/2019/03/31/za-tichachite-i-turyagite/
- Published: 2019-03-31T22:13:41+00:00
- Author: Иван Димитров

Гледам през последните 2–3 години, как се изместват разни ценности в ултра маратоните,
с навлизането в mainstrem-a. Преди десетина години, ултра маратонците не знаехме
много какво правим и наиситина, “Оцелявахме” по състезанията, но преди всичко — 
хора с “Характер” и горди от това.

Няколко години по-късно, навлязоха повече хора в обществото ни, спорта стана по-
популярен и се появиха по-добри лекоатлети сред нас. “Оцеляването” вече не бе модерно,
а се гледа с лошо око. Наричат ни Туряги, ама с този обиден тон. Вече, като кажем“
тичане” и ни се присмиват, как не сме разбирали. А това, че не ни дреме за НАГРАДНИЯ
ФОНД означава, че не тренираме достатъчно. И да ви светна, модерното на “трасе” 
било “маршрут”. Така че, внимавайте с речника си. Изведнъж, смеха и веселото изкарване
с приятели, започна лека по лека да се замества с “много ми е бавно”, “тоя нищо 
не разбира” и “над 4м/км е загрявка”.

Няма как, годините си летят, света около нас се променя и няма нужда да сме дъртаци
с остарели разбирания. Но няма как да го скрия, че малко се дразня. Не че нещо, 
но има голяма разлика, между това да тренираш в зала за 1км и това да тренираш за
170км в планината. И е нужно малко уважение от двете страни.

На всички, които тренират в планината им е ясно, че не правят рекорди, че не се 
сравняват с клубните атлети, че 2 часа за полу-маратон си е изпитание, че 10х200
не знаем за какво се ползва. На всички, които спортуват в планината им е ясно, че
мечтите им се измерват с дълги дни в планианта, с безсънни нощи в студ и кал, с 
обриви и рани и протъркване на някой ценни места. На всички, които спортуват в планината
им е ясно, че се снимат с минзухарите и броят четерилистните детелиини, че се смеят
и че плачат, че си пеят и танцуват и ходят като роботии — в един и същи ден. Но 
можем да различим 6 вида цвят на урината ни, да определим изгубените соли по засъхналите
бели петна по кожата ни, да говорим с дни за ползите от зеро дроп и дебелите подметки,
да разказваме с умиление за последната си ваканция на екзотично място с добри приятели
и много километри зад гърба ни.

Да очевидно е. И няма нужда от другии епитети.

---

Първоначално публикувано на 31.03.2019 в [Medium · Иван Димитров](https://medium.com/@zlobber/%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%8F%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-5a2194e2325d).
Текстът е запазен като част от архива на Hill Season.