# Мальовишки дуатлон

- Link: https://hillseason.com/2018/07/20/malyovishki-duatlon/
- Published: 2018-07-20T19:40:53+00:00
- Author: Иван Димитров

High as hope

#### Преди да започнеш

Този пътепис си има sound track. Понеже съм в меланхонична вълна, получавате Florence
+ The Machine. Новият им албум High as Hope ([Youtube](https://www.youtube.com/watch?v=-3xX-fZ24rg&list=PLit7UOffKlSoI6SLdr9X_h155rbqwjxjq),
[Spotify](https://open.spotify.com/album/0pKZJj9GzcKPCS8r4IaksA?si=vA7Eq_EuSfaICc-MnwDypg))
е чудесен. Слушах го докато планирах, по време на приключението и докато пиша тези
редове. Слушайте го и вие докато четете.

През 2017г Божидар Антонов и Мартин Стефанов успешно направиха това страхотно приключение.
То стана популярно (за мен), след пускане на видео [клипче](https://www.youtube.com/watch?v=ABRU0ROUiLk)
за преживяното и популяризирането му в facebook. Веднага ми хареса идеята и исках
и аз да повторя маршрута. За жалост, през 2017г нямаше как да се случи, поради други
ангажименти. Tази година обаче, успях да направя няколко хубави карания по Самоковско
шосе и плана започна да се оформя. Имам повечко свободно време, климатичните условия
бяха добри и реших да се пробвам.

![](https://hillseason.com/wp-content/uploads/2026/10/hill-season-medium-bf03f282e50c.
png)

#### Технически

Този дуатлон се състои от три етапа.

Етап 1. Старт от София, на разклона на Oколовръстното шосе и Самоковско шосе. Аз
паркирах колата си в бензиностанция OMV и започнах от там. Божидар и Мартин са стартирали
от караулката, което е 250 по-дълго. Първият етап е колоездене от София, през Самоков,
Говедарци и финишира в ЦПШ Мальовица (да речем паркинга), където може да се зарежат
байковете. Разстоянието е 74.5км с 1180м положителна денивелация. Аз използвах механата
за база.

Етап 2. Пешеходен/Бегачески етап. Старт от ЦПШ Мальовица по Мальовишка пътека. Преминаване
през хижата и изкачване на върхът. Връщане обратно до старта. 14.5км и 1000м изкачване.

Етап 3. Тръгване от ЦПШ Мальовица и връщане по обратния път до София с колелото.
Отново разстояние от 74.5км, но само 125м изкачване и впечатляващите 1180м спускане.

#### Лични цели

Разбира се, докато гледах клипчето на Божо и Марто, забелязах няколко неща от тяхното
преживяване, които можех да подобря. Без да се смятам за по-добър атлет от тях, 
при промяна на техниката, сметнах че ще имам по-добър резултат. Така и реших да 
се пробвам директно да сваля тяхното време с няколко часа. То бе запечатано за 15:
10 часа, но дори само леко запознат с колоезденето и разстоянията, може да разбере,
че това време е прекалено голямо.

Ето и списък с техническите промени които направих:

 1. Те стартират в 1 сутринта, без да са спали изобщо. Това директно го отписах и само
    това щеше да допренесе до по-добро време.
 2. Марто бе с планински велосипед. Една шосейка винаги е с голямо предимство. Бях 
    и с клипсове.
 3. Връщането им бе през Ярема. Добавя допълнителни километри и сменя мястото на финиширане.
    Аз ще се върна по същия, най-бърз и кратък маршрут.
 4. Марто на няколко пъти казва, че не се чувства добре. Ако това не ми се случи, ще
    имам възможност.
 5. Те използваха раници при колоезденето, аз използвах чанта закачена за седалката
    на колелото. Това не знам до колко е предимство, но аз се чувствах по-добре без
    раница на гърба в продължение на 150км колоездене.

Т.е. те имат едно непретенциозно първо преминаване с цел опознаване и просто завършване
успешно. Аз подходих към начинанието като приключение и с малко спортен хъс.

#### Етап 1. София — ЦПШ Мальовица

След не-особено продуктивен сън от 4 часа и две будения, станах около 6 сутринта
и скочих за последни приготовления. Натоварих байка на колата и се отправих към 
OMV на Самоковско шосе. Там изкарах още няколко минути за да пия кафе и изям една
протеинова вафла за закуска и стартирах в 7:20 часа.

![](https://hillseason.com/wp-content/uploads/2026/10/hill-season-medium-91771f576fd5.
png)

Още от старта не ми вървеше карането. Едно бавно и мудно такова. Въпреки опитите
ми да натискам педалите, не успявах да вдигна повече от 25 км/ч. Мислех си, че не
съм загрял добре, че съм, предобрил предните дни, че пих много бира или малко спах.
Още не бях излязал от Кокаляне, когато започнаха да се прокрадват мисли за връщане
и проба в друг ден. Мъка, тегаво… На ресторант Златна Рибка спрях, вдигнах колелото
и завартях задната гума. Веднага спира! Чантата ми за колело е опирала в жилото 
и съм карал първите 13км с наполовина затворена спирачка. Прибут на чантата, скачам
на педалите и едно, две три… веднага вдигам на 32.1 км/ч.

![](https://hillseason.com/wp-content/uploads/2026/10/hill-season-medium-440ce7c62dd8.
png)

Вече с истински вятър в ушите, цепя пътя на две и летя към Самоков. Отбивам се за
20 минути, на едно капанче на 45км за вода и тоалетна №1. Точно 2:00 часа след старта
бях на кръговото в Самоков. На асфалта за Говедарци, отново стана тегаво въртенето.
Нито вятър, нито гумата, нито аз бяхме проблема и го писах на кофти асфалта. Търка
много и забавя 😉 Още една 20 минутна почивка в Говедарци за кафе, вафла и тоалетна
№2.

![](https://hillseason.com/wp-content/uploads/2026/10/hill-season-medium-c5433249f1af.
jpg)

С приближаване на Рила, облаците стават все по-гъсти, черни и застрашителни.

След Говедарци, започва истинския тег на този маршрут. 11км по доста стръмен път,
виещ из планината и водещ до паркинга на ЦПШ Мальовица. В началото успявах да подържам
добро темпо, а и не бе чак толкова стръмно, но скоро това се промени.

км 68 — Преминах на най-ниска предавка. Боят настана, тупка сърцето. Моментна скорост—
6.1 км/ч

км 69 — Проверявам дали съм на най-ниска предавка.

км 69.3 — Птица шумоли в гората до мен. Не я видях, но знете ли че [глухаря](https://www.vbox7.com/play:fd6ffa3b2a)(
див петел) имал много специфично пеене, по време на което в един определен момент
остава напълно глух за около 2–3 секунди. Оказва се, че това било голям шлем за 
ловците, да го дебнат цяла нощ и гръмнат в момента в които е глух. Да и аз го научих
това вчера.

км 69.9 — Очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена!

км 70.4 — Не съм виждал кола от 30 минути. Сещам се че мога да цепя завоите по най-
късата линия

км 71 — Започвам да правя серпантини по шосето. На третата, две коли се разминаха
точно до мен…

км 71.4 — Проверявам дали съм на най-ниска предавка.

км 71.9 — По очилата ми се стича пот и нищо не се вижда…

км 72.5 — Ако се върна от тук, дали ще ме е срам много?

км 74.5 — Свестявам се в Механа Мальовица. Там една ми с билки раната върже, друга
ме пръсне с вода студена, трета ме в уста целуне бърже…

![](https://hillseason.com/wp-content/uploads/2026/10/hill-season-medium-bd234057dfae.
png)

Пристигнах точно за 4:00:00 часа в механата, където се преоблякох, хапнах на бързо
и четирдесет минути по-късно тръгнах към върхът. Часът е 12:00.

Разстояние: 74.5км

Денивелация: 1185м

Време: 4:00:00

[Strava](https://www.strava.com/activities/1710304168)

#### Етап 2. Механа Мальовица — Връх Мальовица — Механа Мальовица

Високата планина бе изцяло обвита в мъгла. Мальовица не се виждаше никаква и въздухът
миришеше на дъжд. Въпреки това, нямаше следи от пресен дъжд и това ми вдъхна увереност,
че може да се случат нещата. Тръгнах с леко бягане по пътеката и ходих, там където
каманите ставаха много нестабилни. Имаше умора в краката ми, бедрата леко наболяваха
и не можех да натискам нормално. Целта ми бе да подържам равномерно темпо и леко
да се задъхвам. На пътеката срещах доста туристи, всички слизащи на долу.

> – Добър ден!

> – Добър ден.

На хижата бях за 28 минути, което си е направо пешеходно време. Стената на вр. Куклата
се показа.

![](https://hillseason.com/wp-content/uploads/2026/10/hill-season-medium-bfc66e1c8458.
jpg)

Мальовишката река бе както винаги пълноводна и пресичането забавно. Срещам дядо 
с внуче:

> – Добър ден!

> – Добър ден, към върха ли?

> – Ако планината разреши… Ще се поставя в подходяща позиция за изкачване и ще слушам
> за сигналите.

Ей това му е хубавото на приключенията, че никога не знаеш какъв ще е крайния резултат.
Колкото и да планираш, понякога всичко се сгромолясва с трясък и се отваря нова 
възможност. Дали ще е дъждовен потоп по време на гръцкото лято или пресъхнала река
докато отиваме на пикник, или дори светкавици и порой на 100 метра под върха. Единственото,
което можеш да направиш, е да се поставиш в ситуация да ти се случи нещо и то непременно
ще те намери. Трябва да поработиш за късмета си и много често крайния резутат не
е такъв какъвто си очаквал. Една буря в планината ще те запознае с нови хора в хижата,
пресъхналата река си е покана за разходка по речното корито, а по време на гръцкия
потоп се налага да вадим затънали до тавана коли в препълнени дерета. И много често,
този късмет е много по-ценен и запомнящ се от оригиналния план. Но тръгвайки с желание
да си направиш приключение, то само крайния резултат е важен — удоволствието от 
добре прекараното време.

> – Добър ден! От върха ли слизате?

> – Не, горе е мъгливо с видимост от 5 метра. Едвам намерихме Еленино езеро. Ама
> момче, ти защо така ходиш?

> – А всичко е наред, не ми е студено. Довиждане.

На втора тераса се разминавам с още няколко човека, всички облечени плътно с полари,
якета и панталони. Големи обувки и още по-големи раници. Почти всички имаха дъждобрани
върху якетата. Аз се разхождам по шорти и тениска за бягане… Направих си чорба с
Роктан и вода от мальовишка река и продължих. На следващото изкачване срещам група
от поне 30 човека Е-4-ейци.

> – Я, Ванката. Към върха ли Ванка?

> – Да, ако времето позволи искам да се кача. Вие от върха ли слизате?

> – Бяхме на върха, там духа много силен вятър. Ама ти защо така си облечен?

> – Добре съм си, имам една мембрана в раницата. Само ми става студено когато спра
> на едно място. А мъгла има ли?

> – Давай, давай. Маркировката се вижда и ще се качиш. Къде ще спиш тази вечер?

> – В София 😉

![](https://hillseason.com/wp-content/uploads/2026/10/hill-season-medium-9cfd458a578a.
jpg)

Еленино езеро с видимост от 5 метра.

> – Добър ден

> – Good day

> – Guten Tag

Над Еленино езеро наистина нямаше никаква видимост и вятъра започна да се усилва.
Минали са няколко години от последното ми качване на Мальовица и съм позабравил 
терена. Чудя се дали изкачвам върхът от дясно по стената над езерото или от ляво
през премката с Елени връх. Срещу мен се задават водачи с десетина деца. Пресмятам,
че ако ги питам, ще трябва да спра и да си поговорим още няколко минути, а силния
вятър ще ме изстуди. Едно от децата вика срещу мен:

> – Къде ти е якото? Много духа!

При подготовка за планинарстване, винаги много работя и върхо добрата подръжка на
телесната температура. Това го правя по два начина. Купувам си по-добра екипировка
и тренирам тялото си да издържа повече на студ. И двете са целогодишни занимания
и на всяка тренировка се тестват. Преценям според климатичните условия, каква екипировка
да си взема нагоре. За себе си зная, че при температури под 12 градуса, обичам да
нося ръкавици по време на тренировка, но с шорти и тениска съм бягал многократно
и при 0 градуса в сняг. Под нулата до към -10 бягам с тениска с дълъг ръкар и/или
ветровка, както и с дълъг клин. При дъжд предпочитам да съм с шапка с козирка, а
при вятър не правя промени. В днешния ден бягах с тениска и шорти, но в раницата
имах една мембрана и фолио. Мембраната бе предвидена за върхът (не я използвах) 
и в комбинация с фолиото, щеше да ме спаси, ако направя авария и спра на място.

След още 5 минути съм на премката с Елени връх. Тук вятъра наистина засили на мощни
пориви. Добре че съм по-пълен, иначе може да събори човек. Или дете от предната 
група. За щастие първите метри са траверс между камъни и често попадах на безветрената
страна, точно при силните пориви. Билната пътека обаче си е дълга и оголена без 
защита. На самия връх останах под 2 минути, защото исках да снимам как порива брули
флага забит на върха. Снимах минута, но вятър не се появи.

![](https://hillseason.com/wp-content/uploads/2026/10/hill-season-medium-5c58bd8c11b9.
jpg)

Аз не съм голям фен на върховете. Имам предвид — на върховата точка. Няма какво 
да се прави там. Нито се катериш, нито се спускаш, нито има диско топка и музика
за танци. Ако не грее жежко лятно слънце, не се задържам повече от 5 минути. Виж
обаче, обичам да катеря склонове, ръбове, скалички. Обичам да си откривам пътя (
дори и маркиран) и обичам интересни препятствия по пътя ми нагоре. Главата гледа
в краката, пот тече от челото, дишането ми очестено. Спусканията също ми допадат,
но не съм техничар и често се разсейвам. Понякога в последната част на някое голямо
спускане се отпускам и стигам до подножието в летаргично състояние. В днешния ден,
Мальовица не ме предпостави за излежаване на тревата. Бързах да стигна до премката
за да се скрия от поривите, а когато отново стигнах до Еленино езеро ръцете ми се
бяха размразили достатъчно, за да си завържа връзките на обувките. До Механа Мальовица
подтичвах през цялото време и пристигнах гладен като вълк.

![](https://hillseason.com/wp-content/uploads/2026/10/hill-season-medium-560bec72b007.
jpg)

Писах “кур” и си тръгнах.

На Втора тераса задминах чужденците. Един се провикна:

> – Respect man!

А дядото с детето:

> – Ама защо бягаш, не ти ли стигна върха?

И изненада! Механата е заключена и няма никой в нея. А вътре ми е колелото и раницата
с топлите дрехи. Посуетях се няколко минути, какво да правя? Мина един човек и ми
каза, че на табелката с работно време има телефон на собственичката. Тръгвали веднага
😉 Съблякох си потната тениска и сложих мембраната, даже успях да затворя очи за
20 секунди. Общо ги чаках 20 минути и ми отне още 40 минути да се оправя и нахраня.

![](https://hillseason.com/wp-content/uploads/2026/10/hill-season-medium-d2f5f93ef01d.
jpg)

От цялото това количество храна, успях да изям само трите кюфтета, 1/4 домати и 
1/4 питка. На второто кюфте вече щях да умра от преяждане, но се насилих за едно
последно. Никога няма да отслабна, мамка му ;-(

Изминато разстояние: 14.5км

Изкачване (и спускане): 1000м

Време до връх Мальовица: 1:46 часа

До там и обратно: 3:13 часа

[Strava](https://www.strava.com/activities/1710680677)

На изпроводяк, Мальовица ме изпрати с усмивка.

![](https://hillseason.com/wp-content/uploads/2026/10/hill-season-medium-a281cae46c34.
jpg)

### Етап 3. ЦПШ Мальовица — София

Цялото това изкачване от първия етап, сега ме чакаше като спускане. Доста щуро за
мен и с високи скорости. До Говедарци за около 20 минути. Но не само това… Чувствах
се много добре, мотивиран, силен и можещ. Карах на последна предавка и всичко ми
се получаваше. На бавния асфалт до Самоков карах с 38–42 км/ч. Кюфтета пауър братче!
Така или иначе приключвах деня, знаех че ще се справя с разстоянието каквото и да
става и реших да си поиграя малко. Ще натискам колкото мога, за колкото време успея
до пълен фалит. Никакво спиране до София и цел — падане под 3 часа. Раздавам се 
до дупка и гледам какво ще стане.

Самоков последва много бързо, а на равнината преди язовир Искър имаше лек страничен
вятър. Това не ми попречи да продължавам с висока скорост и хъс. За първия час изминах
36км, което си е почти среда. Очертаваше се мноого добро време. Подминах Щъркелово
гнездо без да се усетя, а на единствената височинка по пътя едва свалих една предавка.
Все пак, някъде около 55км след старта ми започнах да усещам умора. Броях километрите,
a след това минутите. На разклона за Долни Пасарел, краката вече не ме слушаха както
трябва. Свалих скоростите до средата на касетата и продължих нахъсано. Вече стисках
зъби от умора. На втория час бях изминал 68км (36, 32) и влязох в Кокаляне. Бях 
решил там да отпусна още малко скоростта, но май хванах от хубавия асфалт и продължих
със същото темпо. Освен това вече ми миришеше на нафта и чаках с нетърпение бензиностанцията.

![](https://hillseason.com/wp-content/uploads/2026/10/hill-season-medium-7c3e3bc31a09.
jpg)

Поредното селфи, ала синьо сокче

Разстояние: 74км

Денивелация: 120м

Време: 2:12 часа

[Strava](https://www.strava.com/activities/1710996251#kudos)

#### За финал

Доста интересно преживяване. За мен такова приключение ми дава много по-силни емоции,
от поредното завършено състезание. Обичам да си правя нещата сам, хрумват ми разни
идеи или повтарям готини такива на други хора. При състезанията, водачите са други.
Някой друг е направил трасето, измислил е логистиката, сравняваш се с други хора.
Много често трасетата са супер измислени. Коларски път свързващ две села, обаче 
ще минем и през тази горичка и ще прескочим и тази река, за да е интересно. А може
и да направим две обиколки…

Идвайки от скалното катерене, където тура е на пиедестал, такива трасета изобщо 
не може да ме вдъхновят. Харесват ми трасета с имена като “обиколката на” или “от
тук до там”. Например обиколката на Витоша си е… обиколка на цялата планина в ниското.
Мусала — Вихрен си е преход между двата най-високи върха. И използваш най-хубавите
за целта пътеки. Не бедстваш в разни непроходими дерета, само за да ти е по-трудно.

И благодарение на тези епични приключения, успявам да си набавя малка доза щастие.
А за личното щастие, горна граница няма. Няма на кого да се докажеш, няма с кого
да се сравниш, няма разочаровани лица около теб. Щастието идва по много начини, 
а всеки има нужда по малко от него. Ласката на любим човек, очите на малко дете,
вкуса на сочна праскова в устата, започването на нов проект.

#### Храна

Преди старта: 1 кафе, 1 power bar

Стоп 1 — Щъркелово гнездо: 500мл вода

Стоп 2 — Говедарци: 500мл кола, кафе, 1 вафла морена

Стоп 3 — Механа Мальовица: 330мл кола, 1 доматена салата, 1/2 бобена супа

Стоп 4 — Механа Мальовица: 3 кюфтета, 1/4 доматена салата, 1/4 пърленка, 330мл кола

На колелото: 500мл вода

#### За спорта

Колоездене: 150км

Бягане: 14.5км

Време: 11:20, от които 2:20 в почивки/

Общо взето, всеки който тренира по-редовно може да се пробва и да подобри времето
което аз поставих. Стига да имате достатъчно издържливост и да контролирате храната
и тялото си, нещатата могат да се получат. Аз като атлет съм все по средата на финиширалите
във всички състезания където участвам, така че ще ви е лесно. Освен това, може да
се намалят почивките значително. Като премахнем излишните 20 минути в механата, 
сменим чакането за готвене с нещо готово което ви чака и добавим някакъв съпорт,
които да дърпа напред и носи багаж — възможностите са много. А да, щях да забравя.
Може да карате и бягате по-бързо от мен 😉

Айде, а следващото ще е София — Мусала — София.

---

Първоначално публикувано на 20.07.2018 в [Medium · Иван Димитров](https://medium.com/@zlobber/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%BE%D0%BD-3d0e4ee71af6).
Текстът е запазен като част от архива на Hill Season.